Просветното дело в град Койнаре започва в онези времена, когато културните потребности се задоволяват главно от традиционната култура, запазена в семейния живот или чрез елементарните познания, получени от църковната служба. Населението живее в безпросветност. Това се потвърждава и от сведение в църковна летописна книга на местната църква, където се казва, че до 1840 г. в селото едва ли е имало грамотни хора или, ако е имало такива, то те са могли да подписват само името си. Следва, че началото на просветното дело в Койнаре би трябвало да се търси след посочената по-горе година. Няколкото факта, които бяха открити, хвърлят известна светлина по въпроса.

В книгата си "Учебното дело в Плевен и Плевенския край през Възраждането" Михаил Грънчаров отбелязва, че "...през 40-те години на XIXв. е било открито килийното училище", но кога точно не фиксира в своя материал. Минко Гечев в "Килийните училища в България" пише, че "...около 1850 г. учител е бил Цветко Динов от Койнаре", същото се потвърждава и от местното сведение. В църковната летописна книга е записано. Към 1850 г. в селото е отворено първото училище и първият даскал е бил Цветко Динов от Койнаре "Конкретната дата е отбелязана единствено в публикацията на Димитър Милев във в. "Културна седмица за селото", като констатира, че още в 1848 г. някои грамотни люде събирали деца и ги учели да четат и пишат.

Запазените, макар и малко на брой, сведения дават възможност да се фокусира 1848г. като начална за образователното дело в Койнаре. Образованието в този период е килийно. Децата се учат в частни къщи и зимници. Приемани са в училище след навършване на десет годишна възраст. Началото и краят на учебната година не са определени. Обучението се води по килийна метода. Изучава се четене, което се изразява в усвояване на килийното сричане, след това сричат в "наустницата" (църковна богослужебна книга) и накрая се изучава "псалтира" и "светчето" (църковни книги). Обучението по писане се изразява в изписване на църковно-славянските букви, първо на пясък, а после на "панакида" (букова дъсчица). По смятане учениците се учат да броят, да пишат и познават цифрите. В образованието на ученика най-важно място заема пеенето, като се изучават църковните песни. В килийното училище трудолюбивият ученик завършва учението си за 4-5 години и може да стане учител или църковен служител. По килийната методика в Койнаре работят първият учител, свещеника Цветко Динов, както и неговите ученици, които преподават в периода между 1853-1865 г. Преподавателската дейност те извършват в своите домове.

Около 1857 г. учителят Цено Тончев от Глава за първи път събира учениците в един зимник, но обучението продължава да се води по килийна метода. Нещата се променят с постъпването като учител на Панайот Михайлов от с.Типчевица, Врачанско. Той в 1865 г., въвежда буквара, сковава няколко чина, свиква учениците със звънец и провежда в края на годината изпити, което определя вече светския облик на койнарското училище. Като светско училище се увеличава и броя на желаещите деца да се обучават, което предполага и нуждата от построяване на специална сграда за училищните нужди. Такава е построена в 1872 г. в църковния двор в местността "Селището". Една година по-късно в Койнаре учителствува видният за онова време учител Симеон Бърдаров от Плевен. По негово време за първи път учениците са разделени в отделения, а самият той доставя учебни помагала за работа в час. В периода на Руско-Турската война от 1877-1878 г. училището в Койнаре е затворено, като отново отваря врати за учебната 1878-1879 г. с учители Иван Ташев от Камено поле и Трифон Мишов от Койнаре. В следосвобожденския период българските училища са разделени на три вида: първоначални, двукласни и трикласни. Койнарското училище е със статут на първоначално. То е смесено и има три отделения. Учебните занятия са задължителни за всички момичета до 11 годишна възраст и за момчетата до 12 години. Със закон се определя в първо отделение да се изучават закон божий, гражданско и черковно-славянско четене, писане, смятане и пеене, в трето отделение закон божий, гражданско и черковно-славянско четене, писане, смятане и пеене. В 1880 г. курсът на обучение в първоначалното училище става четири годишен и се сформира четвърто отделение. В Койнаре образуването на четвърто отделение става през 1887 г. от учителя Панайот Х. Стоев и от първата жена учителка в селището ни Мария Дюлгерова от Търново. Поради наложените законови разпоредби за задължителното образование старата училищна сграда става тясна. Налага се нужда от построяване на нова. Такава е изградена през 1892г. в местността "Вървището". Поредната законодателна реформа в следосвобожденска България прокарва в 1906 г. нова наредба за просвещението: основното училище има два курса - долен и горен. Долният е четиригодишен, а горният е тригодишен и незадължителен. Малко по-късно, в 1909 г., горният курс е преименуван на прогимназиален. Съобразно законовите наредби училището в Койнаре от 1909 г. започва да се нарича прогимназия "Васил Левски". Разрастването на училищният живот в селището и невъзможността да се използва вече първата училищна сграда довежда до построяването в 1912 г. на две нови квартални училища с по шест стаи. Желанието за обучение в Койнаре се потвърждава от факта, че в 1920 г. се открива реалка (училище до пети клас), която е с гимназиална форма на обучение, но нейното съществуване е кратко. Тя е закрита в 1923 г. В Койнаре продължава да разпръсква знания прогимназията, в която едни от първите учители са Начо Вълов, Олга Пешева, Димитър Милев, Стоян Милев, Стояна Илчева, Павел Нинов, Тото Кънов, Стефан Бенов и други. До прерастването на училището в гимназия през него са преминали около 50 учители. С най-дълъг педагогически стаж е Олга Пешева (1915-1944 г.), а като ръководител на прогимназията - Начо Вълов (1919-1934 г.). На 25 юни 1932 г. започва развалянето на сградата на прогимназията и на същото място на 10 септември 1932 г. се полагат основите на сегашната училищна сграда. В периода на строенето учебните занятия се водят в първоначалното училище "Отец Паисий" и в частни къщи. Новата училищна сграда е построена за две години, като на 28 октомври 1934 г. става окончателното и приемане.

На 3 ноември се освещава новото учебно заведение. След започване на учебната година на 20 ноември 1944г. е променен статута на училището, като с Указ №64 от 18 декември 1944 г. се потвърждава промяната в непълна гимназия. Училището се преименува от "Васил Левски" на "Христо Смирненски". По-късно, през 1972 г., във връзка със 100-годишнината от построяването на първата училищна сградата в Койнаре се открива бюст на Христо Смирненски, изсечен от Георги Ценов Данчев. В 1950 г. училището продължава своето развитие по програмите в на Единно средно училище от първи до единадесети клас. През учебната 1973-1974 г. за първи клас се въвежда новата програма за ЕСПУ. През 1976 г. се построяват двете вътрешни чешми, а през 1989г. е завършено парното. Учебното дело в Койнаре води началото си от средата на XIX век. Вече 160 години то разпръсква своите знания и подпомага младото поколение в неговия житейски път. А както се знае, без знания няма мъдрост, затова мотото на съвременния учител в Койнаре е: "Повече знания, по-мъдри хора".